| # JMMO 2005 |
|
|
| 1. На катетите $C A$ и $C B$ на рамнокракиот правоаголен $\triangle A B C$ се избрани точки $D$ и $E$, соодветно, такви што $\overline{C D}=\overline{C E}$. Од точките $D$ и $E$ се повлечени нормали на правата $A E$ кои ја сечат хипотенузата $A B$ во точките $К$ и $L$, соодветно. Докажи дека $\overline{K L}=\overline{L B}$. |
|
|
| Решение. На полуправата $A C$ избираме точка $M$ таква што $\overline{C M}=\overline{C E}$. Тогаш $\triangle A C E \cong \triangle B C M$, па правата $M B$ е нормална на правата $A E$. Значи, правата правата $M B$ е паралелна на правата $C L$. Сега, од $\overline{C M}=\overline{C E}=$ $\overline{C D}$ и паралелноста на правите $D K, C L$ и $M B$ следува $\overline{K L}=\overline{L B}$. |
|
|
|  |
|
|
| 2. Нека $x, y$ се реални броеви такви што |
|
|
| $$ |
| x^{2}+y^{2}=2 \text { и }\left(x^{3}+y^{3}\right)^{2}=8 |
| $$ |
|
|
| Пресметај ја вредноста на изразот $x^{4}+y^{4}$. |
|
|
| Решение. Имаме: |
|
|
| $$ |
| \begin{aligned} |
| & 8=\left(x^{2}+y^{2}\right)^{3}=x^{6}+y^{6}+3 x^{2} y^{2}\left(x^{2}+y^{2}\right)=x^{6}+y^{6}+6 x^{2} y^{2} \\ |
| & 8=\left(x^{3}+y^{3}\right)^{2}=x^{6}+y^{6}+2 x^{3} y^{3} |
| \end{aligned} |
| $$ |
|
|
| па затоа |
|
|
| $$ |
| 6 x^{2} y^{2}-2 x^{3} y^{3}=0 |
| $$ |
|
|
| односно |
|
|
| $$ |
| x^{2} y^{2}(3-x y)=0 |
| $$ |
|
|
| Ако $x=0$, тогаш $y^{2}=2$, па затоа $x^{4}+y^{4}=0+2^{2}=4$. |
|
|
| Ако $y=0$, тогаш $x^{2}=2$, па затоа $x^{4}+y^{4}=2^{2}+0=4$. |
|
|
| Ако $3-x y=0$, тогаш |
|
|
| $$ |
| (x-y)^{2}=x^{2}+y^{2}-2 x y=2-2 \cdot 3=-4<0 |
| $$ |
|
|
| што е противречност. |
|
|
| Конечно, од претходните разгледувања следува $x^{4}+y^{4}=4$. |
|
|
| 3. Нека $x, y, z \in[0,1]$. Докажи дека |
|
|
| $$ |
| \frac{x}{7+y^{3}+z^{3}}+\frac{y}{7+z^{3}+x^{3}}+\frac{z}{7+x^{3}+y^{3}} \leq \frac{1}{3} . |
| $$ |
|
|
| Решение. Од условот на задачата и од неравенството меѓу аритметичката и геометриската средина следува: |
|
|
| $$ |
| \begin{aligned} |
| \frac{x}{7+y^{3}+z^{3}}+\frac{y}{7+z^{3}+x^{3}}+\frac{z}{7+x^{3}+y^{3}} & \leq \frac{x}{6+x^{3}+y^{3}+z^{3}}+\frac{y}{6+z^{3}+y^{3}+x^{3}}+\frac{z}{6+x^{3}+y^{3}+z^{3}} \\ |
| & =\frac{x+y+z}{6+x^{3}+y^{3}+z^{3}} \\ |
| & =\frac{x+y+z}{\left(1+1+x^{3}\right)+\left(1+1+y^{3}\right)+\left(1+1+z^{3}\right)} \\ |
| & \leq \frac{x+y+z}{3 \sqrt[3]{x^{3}}+3 \sqrt[3]{y^{3}}+3 \sqrt[3]{z^{3}}} \\ |
| & =\frac{x+y+z}{3 x+3 y+3 z} \\ |
| & =\frac{1}{3} |
| \end{aligned} |
| $$ |
|
|
| Јасно, знак за равенство важи ако и само ако $x=y=z=1$. |
|
|
| 4. Десетцифрен природен број $n=\overline{a_{9} a_{8} a_{7} a_{6} a_{5} a_{4} a_{3} a_{2} a_{1} a_{0}}$ е запишан со различни цифри и е делив со 11 . |
|
|
| a) Ако $S_{1}=a_{1}+a_{3}+a_{5}+a_{7}+a_{9}$ и $S_{2}=a_{0}+a_{2}+a_{4}+a_{6}+a_{8}$, докажи дека или $S_{1}$ или $S_{2}$ е делив со 7 . |
|
|
| б) Нека во записот на $n$ меѓу 0 и 1 има парен број цифри, а меѓу 8 и 9 има непарен број цифри. Меѓу кои две цифри во записот на $n$, различни од $0,1,8$ и 9 , секогаш има парен број цифри? |
|
|
| Решение. а) Од критериумот за деливост со 11 имаме $11 \mid S_{2}-S_{1}$. Понатаму, бидејќи |
|
|
| $$ |
| \begin{aligned} |
| & S_{2}-S_{1} \leq 9+8+7+6+5-(4+3+2+1+0)=25 \text { и } \\ |
| & S_{2}-S_{1} \geq 4+3+2+1+0-(9+8+7+6+5)=-25 |
| \end{aligned} |
| $$ |
|
|
| добиваме $S_{2}-S_{1} \in\{-22,-11,0,11,22\}$. Сега, $S_{1}+S_{2}=45$ и како $S_{2}+S_{1}$ и $S_{2}-S_{1}=S_{2}+S_{1}-2 S_{1}$ се со иста парност, заклучуваме дека $S_{2}-S_{1}$ е непарен, па затоа $S_{2}-S_{1}=11$ или $S_{2}-S_{1}=-11$. Значи, или |
| |
| $$ |
| \left\{\begin{array}{l} |
| S_{2}-S_{1}=11 \\ |
| S_{2}+S_{1}=45 |
| \end{array}\right. |
| $$ |
| |
| или |
| |
| $$ |
| \left\{\begin{array}{l} |
| S_{2}-S_{1}=-11 \\ |
| S_{2}+S_{1}=45 |
| \end{array}\right. |
| $$ |
| |
| Според тоа, или $S_{2}=28, S_{1}=17$ или $S_{2}=17, S_{1}=28$, што значи или $S_{2}$ или $S_{1}$ е делив со 7. |
| |
| б) Меѓу две цифри во записот на $n$, на пример $a_{i}$ и $a_{j}$ има парен (непарен) број цифри ако и само ако $i$ и $j$ се со различна (иста) парност. Оттука следува дека: |
| |
| б1) цифрите 9,8 и 0 се во иста група чиј збир на цифри мора да е 28 , а цифрата 1 е во другата група чиј збир на цифри мора да е 17. |
| |
| б2) цифрите 9,8 и 1 се во иста група чиј збир на цифри мора да е 28 , а цифрата 0 е во другата група чиј збир на цифри мора да е 17. |
| |
| Лесно се гледа дека од б1) и б2) следуваат следниве четири можќи случаи на распорд на цифрите: |
| |
| | Прва група | Втора група | |
| | :---: | :---: | |
| | $0,8,9,4,7$ | $1,2,3,5,6$ | |
| | $0,8,9,5,6$ | $1,2,3,4,7$ | |
| | $1,8,9,3,7$ | $0,2,4,5,6$ | |
| | $1,8,9,4,6$ | $0,2,3,5,7$ | |
| |
| Притоа, единствено во сите четири случаи цифрите 6 и 7 се во различни групи што значи дека меѓу овие две цифри во записот на $n$ секогаш има парен број цифри. |
| |
| 5. Во рамностран триаголник со должина на страна 54 се дадени 2005 точки. Докажи дека меѓу овие точки постојат две кои се на растојание помало или еднакво на 1. |
| |
| Решение. Ќе го покриеме триаголникот со шестаголници со должина на страна 0,5 (како што е прикажано на цртежот десно за триаголник со должина на страна 6). Тогаш надвор од триаголникот излегуваат |
| |
| $$ |
| \frac{54}{1,5} \cdot 3=3 \cdot 36=108 |
| $$ |
| |
| половинки на шестаголниците. Поната- |
| |
|  |
| му, ако во внатрешноста на триаголникот имаме n шестаголници, тогаш за плоштината на триаголникот добиваме |
| |
| $$ |
| \frac{54^{2} \sqrt{3}}{4}=P=\left(\frac{108}{2}+n\right) \frac{3 \cdot\left(\frac{1}{2}\right)^{2} \sqrt{3}}{2} |
| $$ |
| |
| од каде добиваме $n=1890$. Според тоа, вкупната покривна фигура содржи $1890+108=1998$ шестаголници. Понатаму, дадени се 2005 точки, па од принципот на Дирихле следува дека постои шестаголник во кој има најмалку две од дадените точки. Сега, бидејќи секој шестаголник е впишан во кружница со дијаметар 1, добиваме дека меѓу дадените точки постојат две точки кои се на растојание помало или еднакво на 1. |
| |
| |