text stringlengths 0 14.4k |
|---|
— Не се обръщайте веднага — наведена над масата, тихо избъбри Вика, — после погледнете. Зад нас, вдясно, на втората маса седят двама — италианец и момиче… |
На брега на реката в избеляло, омазано с кръв яке без ръкави, седял най-едрият човек, когото някога били виждали — Джон Кофи. Огромните му крака със сплеснати пръсти били боси. На главата му била завързана избеляла червена кърпа, с каквато селските жени забраждат косите си в черквата. Около него се носел огромен облак... |
— КГБ вече не съществува — обяви Льончика. |
— Каза _първото_ тяло. Още колко има? |
26. той всеки ден силно гладува, а праведникът дава и не му е свидно. |
Понякога си мисля, че умът на Сузи се нуждае от малко смазка. |
— Как се запознахте с него? — попита Дино. |
— Струва ми се, че Кетрин ме очакваше. |
— Говорете, господин Паганел — каза Джон Манглс. |
— Не знам. Зависи кога ще опандизим Ламбърд. Седмица, може би две. Нямам много време. |
— Трудно. Един много упорствуваше. Не искаше да даде парите. |
— Франк — каза Стенър, разхождайки се един следобед в кантората му след четири часа, когато усилената работа за деня вече беше попреминала (Каупъруд и Стенър отдавна бяха стигнали в отношенията си до Франк и Джордж), — Стробик смята, че работата със Северната пенсилванска линия е вече достатъчно подготвена, така че ни... |
Копнеж и съжаление бяха засенчили лицето на Бел, докато Майлс изброяваше старите приятели, събрали се да вдигнат чаши за едно ново начало. Сетне обичайното му изражение се върна. |
— Предимно пустиня. На запад целият голям остров Фаранда е сух камънак освен по западния бряг и в северния край. На изток Лоралин е савана или пустиня чак до планините Уан Баре. Натам е Джеперанд, домът на зейните. |
Поаро се оказа напълно прав. Преди няколко години младият Блайбнър в изблик на пиянско веселие направил шеговито завещание: „Моята табакера, която толкова много харесвам, и всичко друго, което ще притежавам в момента на смъртта си, оставям на моя добър приятел Робърт Еймз, който ме спаси от удавяне.“ |
Застана неподвижен за секунда, с гръб към останалите помещения, след което бавно-бавно коленичи на земята. Пое си дълбоко въздух — толкова дълбоко, колкото да усети как е изпълнил дробовете си докрай, — сетне тихо и равномерно го изпусна обратно. Опря лакти на грубото вълнено одеяло и сведе чело. |
— Тази история е много приятна за слушане. Но знаеш ли дали наистина се е случило точно така? |
— Слушай, Ърнест — попитах, задъхвайки се. — Как работи този твой тенденсор? |
Обади се на Ед, който току-що бе вечерял и в продължение на десет минути му се наложи да го убеждава, че е наистина той, Бен Холидей. После го предупреди да не казва абсолютно на никого за обаждането му и да се прави, че подобно обаждане не е имало. Ед, както винаги при подобни странни изисквания, го попита дали не му... |
И последното предположение изглеждаше все по-обосновано. |
— Доктор Хайнц Паулсен-Фукс, бите. |
9#. Листата сложни или дълбоко изрязани, или насечени на дялове → Сем. Сенникоцветни — _Apiaceae_ |
— Никой, капитане. |
— Ако Кълпепърови те бяха спипали нямаше дори ей толкова да помогнеш на Мак. Но ти дори не си помислила за това, нали? Всичките ти мисли са били насочени към това да се носиш из дъжда, като героиня от някой скапан булеварден роман! |
Внезапно той усети мокрота под мишниците. Проклятие! Въпреки всички предпазни мерки — таблетките сол, адреналиновите инжекции, окисляването на кръвта му, средствата против изпотяване, свободно падащите мантии, той се бе изпотил не на шега. Потта течеше по тялото му. Кога ще избият петната? И още нещо — Светулките потя... |
— Е, добре, котката аз я потопих, кръстих я! И аз я пуснах да иде да им се погали в гащите… та какво? — И Селямсъзът се изпули на Иванча още по-застрашително. |
Самолетът прелетя ниско над покрайнините на Вашингтон, снижавайки се към военновъздушната база Андрюс. Преводачът им обясни, че прелитат над домове на средната класа, собственост на обикновени работници в държавната и местната промишленост. На земята ги чакаха други три автобуса и вместо да карат по околовръстния път ... |
— Само им влизаш в къщите. |
И двамата пъдари от Гъбаре си тръгнаха с наведени глави. |
Всъщност всичко е било съвсем иначе. „Джони“ е пристигнал на мястото на срещата с кола „Бърза помощ“, придружен от лекар, група сътрудници на МИ-5 и няколко други от специалния отдел на Скотланд ярд. В групата е имало и двама контраразузнавачи от „XX комитет“. |
Но това не означава, че на Луната не съществуват никакви форми на живот. |
Движи! |
— Така е. Значи ни остава само един въпрос и вие знаете кой е той, ваше величество. |
— В северен Вегас, всъщност не много далеч от „При Доли“. |
Усетих много неприятна горещина по цялото си тяло. Опитвах се да сменям позата си, но повече не можех да се движа. Исках да говоря с дон Хуан. Думите бяха сякаш толкова дълбоко вътре в мен, че не можех да ги извадя. След това се катурнах на лявата си страна и изведнъж вече гледах дон Хуан от пода. |
— Ето го и вятъра, Акдърсън! — извика Джаспър на най-старшия от моряците. — Грабвай руля! |
— Така е. Откъде…? |
Озърнах се, но не видях лицето му заради затворения шлем и кислородната маска. Главата му обаче се въртеше наляво-надясно. Явно бе овладял страха си достатъчно, за да се събуди интересът му към ставащото наоколо. |
Бонев взе един лист от бюрото си и му го подаде. |
„Събуди се“. |
А тревожно събудилата се Москва е донякъде успокоена от новото изявление на Олег Сосковец, уверяващ, че „в най-близко време групата чеченски бандити, нападнали Будьоновск ще бъде ликвидирана, а заложниците — освободени“. В това Сосковец не се съмнява, както и тогава, когато не подлага на съмнение успешната разправа с ... |
Тялото на войника падаше много бавно — като кленов лист в тих есенен ден. Все така бавно палачът отстъпи крачка настрана, правейки място на падащото тяло. |
— Хм — казваше в този момент златарят. — Брошката е добре изработена, богато орнаментирана. Имате ли вече определена цена за нея? |
— Господи, човече, ти явно имаш температура. Когато пристигнем, веднага трябва да легнеш. |
един другар я сал разбира |
— Галактиката се върти. На Терминус му трябват половин милиард години, за да направи една обиколка около ядрото й. Разбира се, звездите, които са по-близо до центъра, правят това много по-бързо. Движението на всяка звезда спрямо централната черна дупка би могло да бъде записано в компютъра и тогава ще е възможно да го... |
Subsets and Splits
No community queries yet
The top public SQL queries from the community will appear here once available.