II РЕГИОНАЛЕН НАТПРЕВАР ПО МАТЕМАТИКА
ЗА УЧЕНИЦИТЕ ОД ОСНОВНОТО ОБРАЗОВАНИЕ
Задачите и решенијата се скенирани од книгата
Регионални натпревари по математика 83-95
Подготвена од Боривое Миладиновиќ
V одделение
- Дадена е кружница $\mathrm{k}(0 ; 24 \mathrm{
mm})$. Точката $\mathrm{M}$ е оддалечена од центарот $\mathrm{O}$ за $40 \mathrm{mm}$. Определи го најголемото и најмалото растојание од точката $\mathrm{M}$ до кружницата. Направи цртеж. - Дадени се множествата $\mathrm{E}={1,2,3}, \mathrm{F}={4,5,6}$ и $\mathrm{G}={7,8}$. Утврди дали се вистинити следниве искази: a) $\mathrm{Gx}(\mathrm{E} \cap \mathrm{F})=(\mathrm{GxE}) \cap(\mathrm{GxF})$; б) $G x(E \backslash F)=(G x E) \backslash(G x F)$.
- Збирот на шест последователни природни броеви е 1287. Кои се тие броеви?
Колку ламарина е потребно да се направи олук во форма на квадар чии димензии се $12 \mathrm{~cm}, 2 \mathrm{dm}$ и $3 \mathrm{dm}$ ?
$\mathrm{V}$ одделемие
- Најблиската и најодалечената точка на кружницата од точката $M$ се точките $A$ и $B$, во кон правата MO ја сече хружницата. $\overline{\mathrm{MA}}=\overline{\mathrm{MO}}-\overline{\mathrm{AO}} ; \overline{\mathrm{MA}}=40-24=16 \mathrm{
mm}$ $\overline{\mathrm{MB}}=\overline{\mathrm{MO}}+\overline{\mathrm{OB}}=40+24=64 \mathrm{mm}$.
- Дадени се множестата: $\mathrm{E}={1,2,3}, \mathrm{F}={4,5,6}$ и $\mathrm{G}={7,8}$.
a) $\mathrm{E} \cap \mathrm{F}=\varnothing ; \mathrm{Gx}(\mathrm{E} \cap \mathrm{F})={7,8} \mathrm{x} \varnothing=\varnothing$;
GxE $={7,8} \times{1,2,3}={(7,1) ;(7,2) ;(7,3) ;(8,1) ;(8,2) ;(8,3)}$
$G x F={7,8} \times{4,5,6}={(7,4) ;(7,5) ;(7,6) ;(8,4) ;(8,5) ;(8,6)}$
(GxE)(GxF) $\approx$.
б) $\mathrm{EFF}={1,2,3} \backslash{4,5,6}={1,2,3}$
$G x(E F)={7,8} \times{1,2,3}={(7,1) ;(7,2) ;(7,3) ;(8,1) ;(8,2) ;(8,3)}$
(GxE) (GxF) $={(7,1),(7,2),(7,3),(8,1),(8,2),(8,3)}$.
Според тоа двете равенства се точни. 3. $x+(x+1)+(x+2)+(x+3)+(x+4)+(x+5)=1287$; $6 x+15=1287$; $6 x=1287-15=1272$; $x=1272: 6=212$.
Тие броеви се: 212, 213, 214, 215, 216, 217.
- Бараната ламарина претставува обвнвката на олук во форма на квадар. Плоштината $\mathrm{M}=2(\mathrm{ac}+\mathrm{bc}$ ). Бидејкй $\mathrm{a}=12 \mathrm{
cm}, \mathrm{b}=20 \mathrm{cm}, \mathrm{c}=300 \mathrm{cm}$, имаме:
$M=2(12 \cdot 300+20 \cdot 300)=19200 \mathrm{~cm}^{2}=192 \mathrm{dm}^{2}$.
VI одделение
- Еден автомобил за 3 часа поминал $320 \mathrm{~km}$. Првиот час поминал 0,325 од овој пат, а вториот час 0,75 од преостанатиот дел од патот. Колкав пат поминал автомобилот третиот час?
- Две отсечки со заедничка внатрешна точка се поделени така што поголемиот дел на првата отсечка два пати е поголем од поголемиот дел на втората отсечка, а помалиот дел на другата отсечка три пати е поголем од помалиот дел на првата отсечка. Првата отсечка е за $3 \mathrm{
cm}$ подолга од втората. Колку се долги тие две отсечки ако помалиот дел од првата отсечка за $2 \mathrm{cm}$ е покус од помалиот дел на втората отсечка ? - Сашко, Јован и Биљана заработиле заедно 4000 денари. Заработувачките на Сашко и Јован се однесуваат како $7 \frac{1}{2}: 1 \frac{3}{4}$. Биљана заработила $\frac{13}{30}$ од Сашковата заработувачка. Колку заработил секој од нив ?
- Над кракот на рамнокрак триаголник конструиран е рамностран триаголник. Периметарот на така добиената фигура е $26 \mathrm{
cm}$. Одреди ги страните на тие триаголници, ако кракот на рамнокракиот триаголник е за $2 \mathrm{cm}$ подолг од неговата основа.
VI одделенне
- Првиот час аптомобилот помннал $320 \cdot 0,325=104 \mathrm{
km}$, вториот (320-320-0,325) $0.75=$ $=162 \mathrm{km}$, а третиот час $320-(104+162)=54 \mathrm{~km}$. - Од условот на задачата имаме: $\overline{\mathrm{AM}}=2 \overline{\mathrm{CM}} ; \overline{\mathrm{DM}}-\overline{\mathrm{BM}}=2 \mathrm{~cm}$;
- Ако $C$, J и $Б$ се првите буквн на ниныта иа Сашко, Јован и Биљана, тогаші инвните заработувачки се: $\mathrm{C}: \mathrm{J}=7 \frac{1}{2}=1 \frac{3}{4}$. Со користене кв својствата на пропоришја, истата ја заменуваме со:C: $7 \frac{1}{2}=\mathrm{J}: 1 \frac{3}{4}=\mathrm{k} ; \mathrm{C}: 7 \frac{1}{2}=\mathrm{k}$ т.е. $\mathrm{C}=\frac{15}{2} \mathrm{k} ; \mathrm{J}: 1-\frac{3}{4}=\mathrm{k}$ т.е. $\mathrm{J}=\frac{7}{4} \mathrm{k}$. Биљаиа ќе заработи $\frac{13}{30}$ од заработувачката на Сашко т.е. $\mathrm{B}=\frac{13}{30} \cdot \frac{15}{2} \mathrm{k}=\frac{13}{4} \mathrm{k}$. Бидејки тие вкупно заработкле 4000 денари, тогани $\frac{15}{2} k+\frac{7}{4} k+\frac{13}{4} k=4000$, од каде добиваме $\frac{50}{4} \mathrm{k}=4000 ; \mathrm{k}=320$. Сашко заработил $\frac{15}{2} \cdot 320=2400$ денарн. Јован эаработил $\frac{7}{4} \cdot 320=560$ денари . Бизака зарао́отила $\frac{13}{4} \cdot 320=1040$ денари.
- Бараната фитура е четирнвголникот $\mathrm{ABMC}$ чин перуметар e: $\mathrm{L}=\mathrm{a}+3 \mathrm{~b}=26$. Бидејки b-a+2, тогат: $\mathrm{a}+\mathbf{3}(\mathrm{a}+2 \mathrm{z}=26$; a+ $3 a+6=26$; $4 \mathrm{a}=20$;
$\mathrm{a}=5 \mathrm{cm}$ и $\mathrm{b}=7 \mathrm{cm}$.
VII одделение
- Една пумпа за вода дава $72 \mathrm{
m}^{3}$ вода за 4 часа и 12 минути. За колку време ќe даде $2140 \mathrm{m}^{3}$ вода? - Дадени се полиномите: $\mathrm{A}=2 \mathrm{x}^{2}-3 \mathrm{x}+4 ; \mathrm{B}=\mathrm{x}^{2}-2 \mathrm{x}-3 ; \mathrm{c}=3 \mathrm{x}^{2}-8 \mathrm{x}+5$. Одреди ја вредноста на $\mathrm{x}$ ако $2 \mathrm{~A}-\mathrm{B}-\mathrm{C}=0$.
- Да се конструира трапез ако збирот од основите $\mathrm{a}+\mathrm{b}=12$, висината $\mathrm{h}=5 \mathrm{~cm}$ и аглите на поголемата основа се $\alpha=75^{\circ}$ и $\beta=45^{\circ}$.
- Во рамнокрак триаголник основата е $\frac{4}{7}$ од кракот. Ако секоја од страните на триаголникот се зголеми за $\frac{1}{7}$ од кракот, периметарот на новодобиениот триаголник ќе биде $42 \mathrm{~cm}$. Одреди ги страните на тој триаголник.
VII оилеление
- I начин: Ако за $4 \frac{1}{5}$ часа пумпата дана $72 \mathrm{
m}^{3}$ нода, тогаш за 1 час ке даде $72: 4 \frac{1}{5}=17 \frac{1}{7} \mathrm{m}^{3}$, а $2140 \mathrm{~m}^{3}$ вода ке даде за $2140: 17 \frac{1}{7}=124 \frac{5}{6}$ часа. т.е. за 124 часа и 50 минути.
II начии: Задачата може да се рении и со тримена на пропорција.
- Ако даддените полиноми ги замениме во условот. ќе добиеме:
$2\left(2 x^{2}-3 x+4\right)-\left(x^{2}-2 x-3\right)-\left(3 x^{2}-8 x+5\right)-0 \Leftrightarrow 4 x^{2}-6 x+8-x^{2}+2 x+3-3 x^{2}+8 x-5=0 \Leftrightarrow 4 x-6=0 \Leftrightarrow x=\frac{3}{2}$.
3. 1 - pemerue:
Апилиз: Да претпоставиме дека задачата е решена т.е. дека трапезот ABCD в конструиран. На правите AB и DC ги определуваме точките $\mathrm{M}$ и N. така што $\overline{\mathrm{BM}}=\overline{\mathrm{CN}}$ - б. На тој начим е добиен трапезот ABCD. за кој е познато : $\overline{\mathrm{AM}}=\mathrm{a}+\mathrm{b} . \angle \mathrm{DAB}=75^{\circ} . \angle \mathrm{NMB}=450^{\circ} \overline{\mathrm{DD}_{1}}=\mathrm{h}$. т.е. трапезот може да се конструира. Темето C
е на средина ка страната DN, а темето $B$ ке го добиеме како пресек на правата AM и правата повлечена низ темето $\mathrm{C}$ паралелна со правата $\mathrm{MN}$.
Kометрукіпіра :
Во точките $\mathrm{A}$ и $\mathrm{M}$ на отсечката $\overline{\mathrm{AM}}=\mathrm{a}+\mathrm{b}$ пи конструнраме аглите $\alpha$ и $\beta$, а од пронзволна точка $D_{1}$ на $A M$ повлекуваме нормала на која ја нанесуваме виснната $h$. Од крајната точка на висината повлекуваме права паралелна $о$ AM која ги сече краците на аглите $\alpha$ и $\beta$ во тичките $\mathrm{D}$ и $\mathrm{N}$. На средината на $\mathrm{DN}$ е точката $\mathrm{C}$, низ која повлекуваме права паралелиа со кракот $M N$, што ја сече правата $A M$ во-точката $B$.
Докма: Е,ементите на трапезот одговараат на конетрукцијата.
II - permenne:
Аизлиз: Да претпоставиме дека задачата е решена, т.е. дека трапезот $\mathrm{ABCD}$ е конструиран. Средната линија на трапезот $\overline{\mathrm{MN}}=\frac{\mathrm{a}+\mathrm{b}}{2}$. Ннз средните точки $\mathrm{M}$ и $\mathrm{N}$ на краците на трапезот, конструнрани се аглите $\alpha$ и $\beta$. Краците на аглите ги сечат паралелните прави р и q, коп се на
растојание на дадената висниа. Пресечиите точхи се темиња на трапезот.
Конструкцијата изврши ја сам.
4. Нека а е основата, а в кракот на трнаголникот.
кои го задоволуваат условот а $=\frac{4}{7}$ b. Ако а а и b, се страните на новнот трнаголник, шго се зголеми за $\frac{1}{7}$ од кракот $b$, тогаш $a_{1}=a+\frac{1}{7} b=\frac{4}{7} b+\frac{1}{7} b=\frac{5}{7} b$.$b_{1}=b+\frac{1}{7} b=\frac{8}{7} b$. Пернметарот на юовиот траголних e: $L=a_{1}+2 b_{1}=42 \mathrm{~cm}$;
$\frac{5}{7} b+2 \cdot \frac{8}{7} b=42$, од каде добиваме дека:
VIII одделение
- Дадена е функцијата $y=(k-2) \cdot x+2 \cdot x-5$. Определи го параметарот $k$ така што:
a) графикот на функцијата да поминува низ точката $\mathrm{M}(3,4)$;
б) за најдената вредност на $\mathrm{k}$ одреди ја плоштината на триаголникот што го образуваат графикот на функцијата и координатните оски.
- Бројот 1440 реаздели го на три дела така што тие се однесуваат како $2: 3: 4$.
- Конструирај кзадрат што е еквивалентен на делтоид, чии дијагонали се долги $\mathrm{d}{1}=6 \mathrm{
cm}, \mathrm{d}{2}=7 \mathrm{~cm}$. - Во правоаголен триаголник $\mathrm{ABC}(\mathrm{AC} \perp \mathrm{BC}$ ) со должина на страните $\mathrm{a}, \mathrm{b}$ и с е впишана кружница со радиус $\mathrm{r}$. Докажи дека $\mathrm{r}=\frac{\mathrm{a}+\mathrm{b}-\mathrm{c}}{2}$.
VIII одиеление
- а) Ако ти заменвме координатчте на точката $x=3$ и $y=4$ во дадената функшија, тoraw $4=(k-2) \cdot 3+2 \cdot 3-5 \Leftrightarrow 3 k=9 \Leftrightarrow k=3$.
- За $k=3$ функцнјата е $y=3 x-5$, чиј график e претставен на цртежот. Бараниот трнаголник е правоаголен со катети $b=S$ и а за која $3 \mathrm{a}-5=0$, T.e. $\mathrm{a}=\frac{5}{3} \cdot P=\frac{1}{2} \mathrm{a} \cdot \mathrm{b}=\frac{1}{2} \cdot 5 \cdot \frac{5}{3}=\frac{25}{6}$
- Нека деловите a, b и с се со з6ир 1440, a a:b:c=2:3:4. Од дадената пропорияја имаме $\frac{a}{b}=\frac{b}{b}=\frac{c}{4}=k ; a=2 k ; b-3 k ; c=4 k .2 k+3 k+4 k=1440 \Leftrightarrow 9 k=1440 \Leftrightarrow k=160$. $\begin{array}{llll}2 & 3 & 4\end{array}$ Деловнте се: $a=320, b=480$ п $c=640$.
- Апилизе Бндејки квадратот е екиквалеитен со делтондот, тоа значи дека неговата плоштина е: $\mathrm{p}=\frac{\mathrm{d}{1} \mathrm{~d}{2}}{2}=\frac{6.7}{2}=21 \mathrm{
cm}^{2}$. Страната а на квадраратот е хатета на правоаголниот трнаголник $\infty$ хипотенуза $5 \mathrm{cm}$ и катета $2 \mathrm{~cm}$.
Комструкију: Конструшраме правоаголен трнаголник $\mathrm{ABC}$ со катета $\overrightarrow{\mathrm{AC}}=2 \mathrm{~cm}$ и хнпотенуза $\overrightarrow{\mathrm{AB}}=5$ $\mathrm{cm}$. Катетата а $=. \overline{\mathrm{BC}}$ е страна на бараниот квадрат BCMN

Докиз: Квадратот ВСМN е бараннот, бидејки иего вата плоштина е: $P=2=52-2^{2}=21 \mathrm{~cm}^{2}$.
Дшскусија: Задачата има единствено решение, бидејки со хипотенузата с и катетата b ( $>b)$ триаголникот $\mathrm{ABC}$ е еднозначно определен.
- Нека а и ь се катети, а с хнпотенузата на правоаголннот трнаголник. Бидејки раднусот на кружницата е нормален на страната во допнрната точка, следува четирнаголникот $\mathrm{CB}{1} \mathrm{OA}{1}$ е квацрат со страна r. $\overline{\mathrm{AB}{1}}=\mathrm{b}-\mathrm{r}$ и $\overline{\mathrm{BA}{1}}=\mathrm{a}-\mathrm{r}$. Страните на триаголникот се тангенти на кружкицата . Според тоа: $\overrightarrow{\mathrm{AC}{1}}=\overrightarrow{\mathrm{AB}{1}}=b-r$; $\overline{\mathrm{BC}{1}}=\overline{\mathrm{BA}{1}}=\mathrm{a}-\mathrm{r} ; \mathrm{c}=\overline{\mathrm{AC}{1}}+\overline{\mathrm{BC}{1}}=\mathrm{b}-\mathrm{r}+\mathrm{a}-\mathrm{r}$; $c=b+a-2 r$ T.e. $r=\frac{a+b-c}{2}$.






